Иван Петрушинов: Въпреки че изхабява, аз съм много доволен от живота си в театъра

15.12.2019

Веднага след края на "Недоразбраната цивилизация" чаровно усмихнат ни посрещна Иван Петрушинов, без предварителна режисура или уговорка за въпроси.

Навън вече валеше сняг, зимата беше тук ... Дяда Коледа също:

 

"При смяната на времето трябва да се внимава, както и при смяната на работата, както и при смяната на гаджето..."

"Ако аз съм аз, защото аз съм аз и ти си ти, защото ти си ти, то аз съм аз и ти си ти... Но, ако напротив, аз съм аз, защото ти си ти и ти си ти, защото аз съм аз, тогава аз не съм аз и ти не си ти!", е любимата реплика на актьора от постановката „Арт“, която се играе вече 16-та година на сцената на Малък градски театър „Зад Канала“

„На Изток от рая“ – любима книга

 

-  Г-н Петрушинов,  какво ново се случва в театъра?

Няма нищо интересно в театъра, поне за мен. Защото аз вече навъртях много години и като че ли хубавите бяха преди време. Преди години театърът беше хубаво нещо. Сега пак не е лошо, защото театърът си е вечен.

- Не е лошо...

Струва ми се, че сега нивото на театъра е по-ниско, както и интелектът на държавата като цяло. Постепенно може би ще се покачи. Умните хора може би отидоха някъде малко встрани или навън и ще се върнат сигурно някой ден, някои от тях. Ще пораснат и нови хора. В момента има, ако трябва да говорим на политически език, разединение и разцепление между хората, което не е хубаво. Това ни връща години назад. Но и не се случва за първи път и историята го показва, като започнем от 1923 г., 1944 г. и сега. Може би няма и да е последният път.

- Това влияе ли на публиката в салоните, идват ли хора на представленията?

Обикновено на хубавите представления има публика. Но всяко правило си има изключения. На някои хубави представления няма публика. Случва се дори на някои от най-хубавите постановки салонът да е празен. А има публика на едни представления, които бих казал минават в ресора чалга. Изглежда българската публика обича този жанр.

- Тоест по-леките неща...

-  Явно, но като излезеш от театъра не ти остава нищо. Дори може би е по-приятно като седиш пред телевизора и си си направил салатката. Но и това в даден момент омръзва. Както и като че ли и телевизията вече не е интересна. Някога там се случваха събития. Сега не можеш да видиш нещо интересно. Тоест то прелива от неинтересно в неинтересно, сменяш програмите и накрая като изгасиш телевизора се чувстваш най-добре.

- Само продуктово позициониране...

Да.

- Може ли да се избяга от това?

Харесва ми, че хората са свободни да пътуват навсякъде. Аз имам три деца, две от тях са извън България. Но те са свободни, могат да отиват да се връщат. Има нещо хубаво в това.

- Пътуванията зареждат ли ви?

Може и да е банално, но на мен толкова ми харесва тук. Един човешки живот не стига да опознаеш тази нашата малка красива родина. Много обичам природата на България.

- Къде разпускате?

В Средния Балкан. Близо до Троян има едно село Голяма Желязна, под него е язовир Сопот. Обикновено през лятото разпускам там. Ходя и на Варвара, в Родопите, в Западна Стара планина...Където мога, ходя. И на Балканите – в Гърция, в Сърбия. Около нас, като че ли повече си ми харесва.

- Пътувате, а какво виждате в малките градове? Как живеят там хората?

Пътувам много в провинцията с едно представление „Парижки лудории“ със Стоянка Мутафова. Тя е една голяма актриса, която се съгласява да играе в малки градчета, където хората искат да я видят. Салоните са винаги пълни, винаги публиката е много доволна. Радват се хората.

- А извън салона, хората по-угрижени ли са?

Ами да, естествено. По-голямата част от тях са доста по-бедни. Но пък някои от тях може би са по-щастливи. Ако имаха малко повече средства, за да живеят по-нормално, сигурно животът в малкия град щеше да е по-добър.

- Пълнят ли се залите в провинцията?

Да, идват хора, винаги е пълно. Билетите не са скъпи, но дори и да са скъпи, хората искат да видят нещо, искат също да се забавляват. Телевизия, телевизия, но тя омръзна вече. Може би в началото на 70-те години, когато за първи път започнах повече да гледам телевизия, всичко ми беше интересно. Сега нещо трудно може да ме хване. Синът ми също не гледа телевизия, той си има компютър, ако нещо го интересува, си го намира в интернет. Натам вървят нещата.

- Вие пътувате с постановки, но имат ли живот театрите в малките градове?

Отдавна ги затриха. Но пък театрите от големите градове пътуват с представления там. Сега има една тенденция да се сформират трупи от по-малко хора, с по-малко реквизит, както се казва „по-мобилни“, които пътуват повече. Има, не е като да няма.

- Какво ще кажете за киното?

Както за българския театър, така и за киното, сега всички неща се правят малко през пръсти. Да се завърши и да се пусне. Дайте повече пари да има, пък каква ще е продукцията не е толкова важно. Някои  все пак имат някакъв успех, предимно от сериалите, а тук-таме има и хубав филм.

- Театърът храни ли семейство?

Който е наистина артист, той живее само с това. Има възможности да се изкарват допълнително и по-добри пари за прехраната, има откъде. Има телевизия, има сериали, има кино. Стига да не си мързелив, можеш да направиш някакво представление, да пътуваш с него. Разбира се, не всичко е много добре заплатено, има какво да се желае още. Има няколко звезди, които изкарват нормални пари, другите свързват двата края.

- Как избраха българския Дядо коледа в рекламата на Кока Кола?

Цялата работа беше много сложна. Поръчителите бяха испанци. Тези, които даваха парите, бяха от Аржентина. Изпълнителите бяха от Лондон. И така нататък, пък се снимаше в България. Имаше кастинг, явих се. Беше хубаво. Хубав е този старец. Носи нещо положително.

- Ако върнете лентата, ще изберете ли пак театралната сцена?

Ако можех да избирам, бих избрал нещо по-спокойно и по-доходно. Но не съм бил от другата стпана и не мога да кажа дали бих го избрал със сигурност. Аз съм много доволен от моя живот в театъра, въпреки че изхабява много. Имаше периоди, в които имах почти всяка вечер представление. Тези 400 очи отдолу те изпиват. Затова любимото ми бягство е това от големия град, в гората с кучето. Да се разхождам за гъби или да отида на риба на места, където има по-малко хора.

 

Искра Милева



Коментари