Центарлите на зелена енергия в застои от COVID-19

20.05.2020

Пандемията от COVID-19 забави темпа на изграждане на възобновяеми енергиини източници за първи път от 20 години насам. Очаква се до края на годината те да достигнат 167 гигавата, което е с 13% по-малко от изградените 2019 година.

Заразата се отрази както на плановете на Турция да изгради паркове с мощност 5 гигавата до края на годината, така и на програмата на ЕС 20-20-20, което включва 20% по-ниско количества вредни емисии спрямо 1990 година, 20% по висок дял на енергия от ВЕИ и 20% увеличение на енергийните спестявания до края на 2020 г.

 

През 2019 новите зелени мощности достигнаха до 55% от всички изградени през миналата година. Най-голяма част от тях бяха изградени в азиатските страни Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Ръст има и в зелената енергия в САЩ, Австралия, Испания, Германия и Украйна.

 

Въпреки, че са с най-много мощности на възобновяема енергия Китай и Япония са сред най-големите инвеститори в изграждането на централи на въглища в Африка и Индия.

 

Вятърната енергия е 34% от биоенергията, като над половината изградени нови мощности са в Китай. Вятърните централи, 95% от които са изградени в крайбрежните зони са в пъти по-разпространени от соларните паркове.

 

Най-голямата соларна централа е изградена в Мароко, на на площ от 3000 декара и захранва с електричество над 1 000 000 човека.

 

Геотермална енергия при която се ползват горещи води и скали, намиращи се на километри под земната повърхност се развизат динамично в Турция, Индонезия и Кения.

 

Най-малко, едва 26%, е дяловото отношение на възобновимите енергиини източници в Близкия Изток, който държи и половината от световните петролни залежи.

 

Най-големите еко замърсители са първите 20 петролни и въгледобивни компании. Водач в черната статистика е Сауди Арамко, която изхвърля над 4,38 % от световни вредни емисии, следвани от руската Газпром, иранската петролна компания,английската Chevron и американската Exxon.

Rivva.info