170 години от рождението на Вазов

09.07.2020

Тържествата в Сопот ще започнат със света литургия в църквата "Св.св. Петър и Павел". След това ще има и рецитал на ученици в къщата музей "Иван Вазов". В подбалкански град ще присъства и носителя на Национална литературна награда на името на Вазов - Борис Христов.

 

В София началото на честванията ще бъде дадено с откриването на изложбата "Българйио, аз всичко тебе дадох..." от 10:30 ч. пред Народния театър, а думи на почит към Вазов ще изрекат кметът на Столична  община Йорданка Фандъкова и драматургът на театъра Мирела Иванова. Изложбата ще се помещава до 26 юли в Националната библиотека. Вечерта от 18.00 ще се връчи новоучредената награда за духовен принос на името на Иван Вазов.

 

Фамилията на рода идва от дядото на писателя, който предвид ораторските си умения при посещенията си в Истамбул като част от делегация защитаваща българските интереси е наричан Иван Айвазът(сладкодумния).

 

Авторът на "Аз съм Българче" и "Цар Симеон"/Край Босфора шум се вдига.../ днес е определян като един от най-добрите автори на детска литература предвид все по-намаляващата възрастово група на четящите "Под игото" и множеството му детски стихотворения.

ЕЛА


Дървари влачат из балкана
ела безвременно заклана.


Де нейни клони разцъфтени?
Де нейни стръкове зелени?


Елата плаче и проклина,
че тя отрано ощ загина:


Ах, проклет тоя, що уби ме,
от мойте сестри раздели ме.


Аз цъфнях млада и засмена
във моята гора зелена.


Дано лозата да изсъхне,
де мойта хубост ще заглъхне!


Дано домът да се запали,
де мене биха приковали!


Дано огнището изсъхне,
де мойто тяло ще загине!

 

 

Вазов е депутат в два парламента 1894 и 1896 и в петото велико народно събрание свикано през 1911г. Министър е на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов.

 

На Вазов е кръсен и народния театър предвид приноса му в българската драматургия с произведения които и днес са в репертоара на трупата, като "Чичовци" и Немили-недраги".

 

Умира през 1921 г. на 71 годишна възраст от разрив на сърцето в София. На гроба му в София зад църквата "Света София" е поставен камък от Златните мостове на Витоша, където твореца е обичал да ходи. Домовете на Вазов в Сопот, Берковица и София са превърнати в къщи-музеи.



Коментари
 
Добави коментар
 
Полетата, отбелязани с *, са задължителни.
Моля, използвайте кирилица!
Мнения, които нарушават добрия тон, ще бъдат изтривани от администратора.
Име*
E-mail
Антиспам код*  
генерирай нов код
Добави коментар*