Константин Пенчев: Изборните права на българите в чужбина са ограничени

28.09.2014

Въпросът е много щекотлив. Вместо да делим българите на българи в чужбина и в България, да върнем тези зад граница тук, казва омбудсманът на Република България

 

- Г-н Пенчев, след седмица предстоят избори. По време на протестите граждански организации искаха промени в Изборния кодекс, които като че ли не бяха направени...

 

- Наистина протестиращите искаха промени в Изборния кодекс. Тези, които бяха направени, по-скоро бяха свързани с изравняването на правото на участие в изборите, както на партийните, така и на независимите кандидати, както и да има някакъв безплатен достъп до медиите. Аз участвах в първите обществени обсъждания в Народното събрание в комисията на Мая Манолова. След това напуснах, тъй като сметнах, че желанието на хората беше подменено.

 

- Налагаше ли се да се пише изцяло нов кодекс?

 

- По мое мнение можеше да бъде изменен действащият Изборен кодекс с предложенията, за които хората настояваха, но вместо това се премина към изработването на изцяло нов кодекс, който 90% повтаря стария. Очевидно е! Разбира се, има общи правила, които няма как да бъдат различни. Но в случая, по-скоро се целеше да се печели време. Има някакви положителни изменения, като медийните пакети, намаляването на депозитите и необходимите подписи за независимите кандидати. За мен най-голямото постижение в новия кодекс, което тепърва ще поставя и предизвикателства, е преференцията. Макар да не е задължителна, видяхме на евроизборите, че това правило работи и може да промени нещата.

 

- Оказа се обаче, че българските граждани в чужбина нямат право да използват преференциалното гласуване. Това не е ли нарушение на правата им?

 

- Да, определено имат ограничено избирателно право. Те и преди не гласуваха за листа, а за партия. И гласовете им бяха „пришивани“,  било към района на Добрич, било към друг избирателен район, като те самите не знаеха към кой. Сега, когато има право на преференция, това различие още повече се отразява. Това право нашите съграждани в чужбина безспорно нямат. Въпросът за тяхното участие в изборите – и активно, и пасивно, тъй като по Конституция българите с двойно гражданство нямат право да се кандидатират за народни представители, беше обект на моето вниманието още в началото на мандата ми като омбудсман. Тогава направих кръгла маса с участието на политици и неправителствени организации по темата дали не трябва първо да преосмислим невъзможността на хората с двойно гражданство да се кандидатират за депутати и най-важното – не трябва ли да се изравнят правата на българите в чужбина с тези в България. Тоест, да има избирателен район за българите в чужбина – един, два, три ...пет. Имаше изказвания от политическите сили, обобщихме проблемите, но от това не последва нищо. Въпросът не беше поставен и при новия Изборен кодекс.

 

 

- Какво може да направите Вие?

 

- Единственото мое оръжие е да сезирам Конституционния съд. Само че, Конституционният съд има подобно произнасяне по стария Изборен кодекс, като е приел, че колко да са избирателните райони и къде, е въпрос на целесъобразност на законодателя, а не въпрос на Конституция.

 

- Тоест...

 

- Оттук нататък аз нямам какво да направя, след като има произнасяне на съда.

 

- Но казусът все трябва да се реши...

 

- Въпросът за избирателните райони е много сериозен и широк. Има и други аспекти - в някои избирателни райони за един депутат са нужни много по-малко гласове отколкото в София. Така излиза, че кандидатите в София са в неравноправно положение спрямо тези във Видин, например. Въпросът е много щекотлив и никой не се захваща с този горещ картоф. Той е решен по този начин още с първите изборни правила след 10 ноември. В момента и демографската криза, и обезлюдяването на много населени места, постави ребром въпроса отново, но никой не пожела да го преразгледа. Да, българите в чужбина имат по-малко права, но разрешаването на проблема е въпрос на политическа воля в следващия парламент.

 

- Всъщност сега техните гласове ще отидат за първия в листата, след като не могат да се възползват от преференцията?

 

- Да,  ще отидат за първия в листата в съответния избирателен район. Което не е справедливо. По време на дискусиите за правата на българите в чужбина се чуха изказвания откъде накъде те да имат същите права, тъй като не плащали данъци в България и още какво ли не... Само искам да напомня, да оставим настрана, че цветът на нацията е в чужбина, че според скорошно изследване най-големите чужди инвестиции са от българите зад граница, които помагат на своите близки тук. Така че, подобни реплики за мен са едно остаряло мислене от време оно.

 

- Това са най-чистите пари за България ... от чужда икономика парите идват тук...

 

- Да, така е и в крайна сметка е нормално човек да си плаща данъците там, където работи. Вместо да ги делим на българи в България и българи в чужбина, нормално е да направим така, че тези зад граница да се върнат в България.

 

- Разговорите, които се повдигат от някои партии за секциите в Турция, имат ли основание или са плод на предизборна кампания?

 

- Всички секции се разкриват по силата на Изборния кодекс. Секция може да се разкрива там, където съответната държава позволява. Например, знам, че в Сърбия и Македония не се позволява да има секции освен в българските консулства. Турската страна, по обясними причини, е много по-либерална. Дали гласуването става по правилата, е отделна тема - знаете, че имаше частично касиране на избори през 2009 г. Но това е тема за всяка една секция, не само за тези в Турция.

 

- Делим се на българи тук, българи там. Толерантни ли сме? Последният пример с децата-бежанци, които не бяха приети в училището в село Калище...

 

- Как да кажем, че сме много толерантни, като в последните години имаше обратни примери – имаше няколко примера в София, и някои политици имаха изстъпления... Самия тон, който задават политиците е лош. Толератни или не, при всички положения трябва да спазваме закона и международните ни ангажименти. Тоест, в този случай институциите трябваше да бъдат много по-активни, както при създаването на бежански лагери, така и при интегрирането на тези деца. В този случай се оказа, че Агенцията за бежанците си следи за лагера, Министерството на образованието си следи за това да бъдат  записани децата в училище, но никой не се погрижи да поговори с местните хора, ако трябва да ги стимулира по някакъв начин. Тази толерантност се възпитава.

 

- Какво очаквате след 5 октомври?

 

- Надявам се да има по-стабилно правителство от предишното. Всички проблеми на страната са забатачени. От години, поне от два парламента, нито има реформа в здравеопазването, нито в образованието, съдебната реформа не само не се извършва, а съдебната власт от 2009 г. върви назад. Съдебната система е крайъгълният камък на съществуването на България. Без съдебна система – реформирана, справедлива и ефективна, каквато тя не е вмомента, без доверие в тази система, което в момента е сринато, не може да има нито икономика, нито работни места, нито здравеопазване....нищо. Трябва да има прозрачност, за да има работеща икономика, чужди инвестиции. Правосъдието е предвидимо. Съдията не хвърля боб. Той прилага закона. Законът е един, не може да се чете като дявола евангелието. В момента зависи на кой състав ще попадне човек – единият казва „черно“, другият „бяло“. И хората не вярват в такова правосъдие, и бизнесът не вярва. Който и да дойде на власт, първата му работа трябва да е да започне с големия скалпел да реже. Защото го докарахме до положение да режем, туморите са огромни, а досега ги лекувахме с аспирин. Трябва да се отлепим от дъното, защото не само сме на него, а дълбаем в него.

 

- Вашето послание към хората – да гласуват ли следващата неделя?

 

- Задължително! Гласувайте и не се оправдавайте с това, че няма ангели. То, поначало в живота ангели няма. Гласувайте за по-малкия дявол. Гласувайте за този, който според вас най-добре може да свърши някаква работа. Никой няма да свърши цялата работа. Но изберете тези, които смятате, че могат да отхвърлят най-много работа.

 

Искра Милева

 

 

 

 



Коментари