Константин Пенчев: БНБ не спазва закона по отношение на Корпоративна търговска банка

27.09.2014

Борбата с монополите все още е на изходна позиция от протестите през февруари 2013 г. Правителството, което дойде на власт след недоволството на потребителите, не направи нищо за потребителите, казва омбудсманът на Република България

  

- Г-н Пенчев от протестите през февруари 2013 г. борбата с монополите върви ли нанякъде?

 

- По време на протестите от февруари миналата година една от институциите, които хората на улицата не заклеймиха, беше тази на омбудсмана, тъй като техните искания могат да ги прочетат във всеки годишен доклад на обществения защитник пред парламента. След като влязат в комисии и се разгледат от парламента, за съжаление обаче те си остават по протоколите и никой не обръща внимание на това, за което омбудсманът сигнализира. Когато хората излязоха наулицата, те заявиха искания, които омбудсманът десетки пъти е писал в своите доклади.

 

- Тогава...                                                       

 

- Институцията на омбудсмана има право освен годишен доклад да внесе и нарочен и се възползвах от това право за първи път. Понеже имаше предсрочни избори благодарение и заради тези протести, в деня на учредяването на 42-то Народно събрание внесох тематичен доклад за проблемите на потребителите – ЕРП-та, Топлофикация, мобилни оператори, такса-смет, банки... Представих проблемите и възможните решения според нас. Става въпрос за незначителни законодателни промени, нещо съвсем осъществимо. Сметнах, че този доклад ще е полезен за този парламент, който беше учреден именно поради протестите на потребителите.

 

- Имаше ли резултат?

 

- За мое учудване докладът не беше разгледан в нито една комисия, остана си в деловодството на Народното събрание. Имаше няколко законопроекти, свързани с правата на потребителите, които не минаха в пленарна зала. Те бяха на отделни народни представители, което за мен е недопустимо.

 

- Защо?

 

- Когато става дума за държавна политика, когато става дума за проблеми, които предизвикаха предсрочни избори, за мен правителството е това, което трябва да внесе съответните законопроекти. Защото подобни законопроекти трябва да са балансирани, а това може да стане само след като минат през всички министерства и се видят всички гледни точки.

 

- Тоест, правителството подмина тези проблеми...

 

- Правителството нямаше политика по отношение на потребителите, макар че дойде на власт благодарение на протеста на потребителите. Така че, в борбата с монополите сме горе-долу на изходна позиция от това, което беше през февруари 2013 г.

 

- Кои монополи са по-опасни – частните или държавните?

 

- Монополът винаги е опасен, защото изкривява смисъла на пазара, който е да има конкуренция. И държавният, и частният монопол са еднакво вредни. С тази разлика, че при държавните по-опасното е, че те могат да финансират и политически партии. Затова често стават черна дупка. Например, имаше искане за одържавяванена ЕРП-тата, за разваляне на концесията на „Софийска вода“, което е единственото частно дружество във ВИК-сектора. Всички останали са или общински, или държавни. Едно ВИК-дружество не работи като хората. От всичките хората са пропищели.

 

- Изводът...

 

- Мит е, че ако дружеството е държавно или общинско ще работи по-добре. „Топлофикация“ – София е типичният пример – колко пъти й беше сменена собствеността от държавна на общинска, от общинска на държавна и обратно, а резултатът от работата й е един и същи.

 

- Няма резултат, така ли?

 

- Това, за което хората излязоха през февруари 2013 г. и дори хора се запалиха, не доведе до нищо. Искам да ги „успокоя“ – хора, не се безпокойте, нищо не се случи. Така че борбата продължава.

 

 

- И с КТБ ли...Спазва ли се изобщо някой закон в този казус?

 

- Уморих се да повтарям, че според мен европейската директива е транспонирана в нашия закон. Съществува член 36 от Закона за кредитните институции, който казва, че БНБ е задължена да отнеме лиценза на банка, коята не изпълнява свое изискуемо плащане повече от седем работни дни, ако БНБ прецени, че няма данни и изгледи в разумен срок това затруднение да бъде преодоляно. Това е тексът, който едно към едно повтаря директивата. В същия закон има специален раздел за особения надзор – квесторите. Трябва да се прави основна разлика между особения надзор и несъстоятелност.

 

- Тоест...

 

- Към особения надзор се прибягва тогава, когато банката е застрашена от проблеми в плащането и за да се предотвратят те, БНБ вкарва квестори и има куп най-различни дейности, които БНБ може даприложи. Има много инструменти, един които е спиране на плащанията изобщо за определен период. БНБ в момента съвсем неправилно тълкува и прилага закона.

 

- Защо?

 

- Тя затвори КТБ и вече три месеца банката не работи. Тоест БНБ използва само това „инструментче“ да спре изобщо дейността на банката и то не според закона за определен период, а за неопределен период.

 

- Какво имате предвид под неопределен?

 

- Така излиза, защото го увеличават. И тук се получава вече положението, че уж в България влоговете са гарантирани, но те не са наистина гарантирани, защото когато се бавят нечии пари 6-7 месеца, това не е стопроцентова гаранция.

 

- Европейската комисия се намеси. Какво стана?

 

- Европейската комисия каза – гражданите с гарантирани влогове трябва да си ги получат час по-скоро, особеният надзор трябва да се прилага така, че банката да работи. И финансовият министър, и Европейската комисия, ръководейки се от принципа на българския закон, заявиха, че особеният надзор не затваря банка, а оздравява банка, тоест тя работи макар и в някакви ограничени параметри. Казаха нека да се плащат поне до 1000 лева на вложителите на месец докато банката започне да работи. Защото по този начин всеки месец се увеличават загубите на самата банка и на вложителите. Това предложи ЕК, министър Порожанов се съгласи, аз бях с две ръце за това.

 

- И?

 

- БНБ, която е единственият орган, който може да направи това, отказа. Запознах се с мотивите на БНБ до еврокомисията, които се позовават на българския закон. Като юрист казвам, че тези мотиви са напълно несъстоятелни. Те са превратно тълкуване на българския закон. БНБ от първия ден на особения надзор нарушава Закона за кредитните институции, не го прилага адекватно, смислено, не прилага особения надзор в неговия смисъл. Защото законът освен буква има и дух. Затова се получава това абсолютно разминаване с европейската директива.

 

- Това са законите, правилата, но какво става с хората, чиито пари са в КТБ?

 

- Именно заради това си позволявам да говоря за това, защото всеки ден в моята приемна идват десетки вложители. Разбирате ли докъде сме паднали – хората идват да ми обясняват защо им трябват парите и че наистина им трябват. Казвам им – хора защо ми обяснявате защо ви трябват вашите пари, ако щете ги изпийте, ако щете ги изяжте, това са си ваши пари. Това са пари на хората и те трябва да разполагат с тях в един разумен период от време. Нещото, което повтарям и ще продължавам да повтарям – вярвайте ми, българският съд ще уважи иска на всички тези хора. Това са загуби за всеки един човек, които трябва да се претендират от БНБ като отделно юридическо лице, не от държавата. Защото именно БНБ с нейните бездействия и неадекватни действия доведе до това. Отделен е въпросът, че ако наистина е имало безобразия в КТБ, това пак е ставало под наздора на БНБ.

 

- Какъв срок има още БНБ за оздравяването на банката?

 

- Особеният надзор може да е до шест месеца. В момента го направиха на пет месеца. Тоест има още най-много месец, което вече ще загроби съвсем банката, ще хлопне катинарът и тогава вече е на ход прокуратурата.

 

- Да, но сега пуснаха изявление, че искат работещ парламент...

 

- Пуснаха съобщение - никакви омбудсмани, синдикати, работодатели да не се бъркат в тази работа, тъй като тя е от компетентността единствено на БНБ. Спор няма! Никой не е спорил, че единствено БНБ по закон може да реагира в тези случаи. Само че БНБ не иска да работи. И казва – да де, ама на мен законът ми е крив. БНБ трябва да вземе решение – или фалит, или оздравяваш и отваряш. Но те не желаят да го вземат. Не смеят да фалират КТБ, а явно нямат ресурс да я оздравят и в момента седят и чакат парламента. Извинявайте, но нали в крайна сметка затова има независима институция, наречена БНБ. Именно, за да не й се бъркат политиците.

 

- Независима ли се показа с действията си?

 

- БНБ при първия сериозен банков проблем, при първия препъни камък, изтърча при политиците да ги пита какво да прави. И политиците, разбира се, й изиграха лоша шега. Това е все едно главният прокурор да ходи да пита политиците дали да повдига обвинение, а съдията да ги пита дали да чете присъда.

 

- Тогава какъв е смисълът от чакане на новия парламент?

 

В момента всички чакат изборите. КТБ.. Избор на председател на Върховния касационен съд не се състоя...Тогава защо са ни институциите. Тогава да кажем искаме една диктатура, правителството е всесилно да може да прави всичко, да коли и да беси. Демокрацията е всяка институция да работи. Всяка институцияда не се бърка в работата на другата. А БНБ в момента зорлем ни кара да се бъркаме в нейната работа.

 

- Да, но така се случва и с една друга институция, като че ли. В четвъртък се стигна до ситуация граждани да замерят председателя на ДКЕВР с яйца заради исканото увеличение на цената на тока. С яйца и камъни ли ще си оправяме проблемите вече?

 

- Първо, омбудсманът по никакъв начин не може да толерира действия като хвърляне на яйца, нахлуване в сградата на ЦИК и всякакви подобни насилствени, граничещи с хулиганство прояви. Що се отнася до цената на тока, очевидно става дума за по-сериозни проблеми в сектор „Енергетика“, сериозни дупки в НЕК, БЕХ и т.н. Оттук идва нуждата от допълнителен ресурс да се покрият тези дупки. За всички е очевидно, че с увеличаването на цената на тока, няма да се покрият тези дупки. Енергийният министър коментира, че за да се случи това, е необходимо плавно 50-процентно увеличение. Не смятам, че това е правилният подход. Във всяка една система, а повечето в България са нереформирани, трябва да се направят първо промени, а след това да се търсят пари. Когато наливате вода в пясък, тя потъва. Когато наливате пари в нереформирана система, те потъват. Очевидно НЕК, БЕХ,  „Белене“, „Цанков камък“ са гълтали едни пари без да има нужда от това. Очевидно цената на тока ще се повиши, очевидно с това ще се спекулира. Който и да поеме властта след 5 октомври, опозицията винаги ще казва „вие повишихте цената натока“.

 

- Ясно ли е какво се включва изобщо в сметките?

 

- Това е работа на „независимия“ орган Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Те са тези, които могат да кажат какво да се включи в цената. Проблемът е, че този орган не е независим, не се води от своята експертност и опит, а се ръководи обикновено от политическите влияния. На всяко едно намаляване и увеличаване на цената на тока гледам със съмнение. Затова и хората не вярват, че този орган е независим. Защото той се назначава от Министерския съвет. За да се знае, че тези хора ще вършат някаква работа според своя опит, трябва да бъдат избирани от парламента с определен мандат.

 

Искра Милева

 

Очаквайте втората част на интервюто с Константин Пенчев за изборните права утре