"Не просто обичам страната ви, влюбен съм в нея!", възкликна Хорхе Букай при пристигането си в България

12.06.2014

"Когато обичаш някого, можеш да обясниш защо, но когато си влюбен в него, думите бягат, защото страстта не подлежи на обяснение - или я чувстваш, или не", каза Хорхе Букай. Демиан пък сподели, че е "обикнал" страната ни още преди да я посети заради разказите на баща си. "България и Аржентина изпитват трудности като държави и като общества, а темпераментът на хората е сходен. В Лондон, откъдето идвам, усещах различията много по-силно", призна Демиан Букай. Общото им литературно турне и премиери по изрично тяхно желание се случват именно тук, където Хорхе Букай с лекота успя да спечели стотици почитатели.

 

"Щастлив съм да покажа на Демиан страната, която винаги ме е посрещала топло и сърдечно“, сподели Хорхе Букай. „Сега идвам от Москва и Санкт Петербург, където имах литературно турне, преди това бях в Будапеща, навсякъде представях книгите си пред непозната за мен публика, но никъде не съм се чувствал у дома така, както тук." Синът му допълни: "За мен е предизвикателство да представя книгата ми точно в България, за която съм чувал толкова много от баща ми. Надявам се читателите да открият отговори на някои свои въпроси в "Погледни отново" и да я прочетат с удоволствието, с което беше написана." Двамата уточниха, че с книгите си не искат да наставляват читателите си как да живеят, а да им помогнат да си задават правилните въпроси и да си отговорят как точно са изгубили способността да направляват живота си. Според Хорхе Букай, болката не е добра отправна точка, когато става въпрос за самоусъвършенстване, но е неизменна част от пътя към самопознанието и отърсването от заблудите.  "В крайна сметка страданието и радостта са двете страни на една монета", каза той. Като най-голяма спънка по пътя към щастието Демиан пък посочи погрешното убеждение, че ако правиш нещата, които другите очакват от теб, ще бъдеш обичан.

 

Вчера писателите бяха във Велико Търново, за да се срещнат със своите почитатели в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов”.  Днес ще бъдат в Дома на културата „Борис Христов” в Пловдив. В петък ще посетят Софийската опера и балет, за да изгледат спектакъла на  „Крал за един ден" от Джузепе Верди - гостуване на Държавната опера Стара Загора.

Световноизвестните аржентински писатели и психотерапевти Хорхе и Демиан Букай представихавъв вторник  в аула "Максима" на УАСГ новите си книги "20 стъпки напред" /от Хорхе Букай/ и "Погледни отново" /от Демиан Букай/.

 

Хорхе Букай разказа, че имало доста дълъг период, в който Демиан трябвало да свиква, трябвало  да живее с това какво е да бъде син на известен писател.

Според Демиан наследството от родителите е проблем не само децата на известните, а  на всички деца - какво правим с това, което  нашите родители ни оставят в наследство- дали го отхвърляме в опит да бъдем ние и индивидуалисти или ще го приемам така както е . „Наследството е един активен процес, това е нещото, което човек  трябва да направи, защото така ние ще можем да обогатим самите себе си с всичко това, което е оставено от нашите родители, но ще сложим нашия собствен отпечатък върху него. Да вземем това, което бащата е дал и да го превърнем в нещо собствено, нито да се откажем от нещата както са, нито да ги приемем така както са дадени.”

 

Хорхе Букай сподели, че книгите на двамата са различни в много отношения. Но макар и да мислят по различен начин за нещата те имат и много общи точки. „Ние не сме същите родители, каквито са били нашите родители, макар че тяхното влияние е оставило ясен отпечатък върху нас. Възпитанието се промени. Познанието . Децата се промениха последните години. Тези деца не са такива деца, каквито бяхме ние. Те имат някои качества, които аз нямах.”

Демиан не е на същото мнение. Според него децата днес не са по-различни от децата вчера. Просто всяко ново поколение трябва да се справи с напредъка на техниката. „Нашите деца имат възможности и качества, които ние не притежаваме, но аз не смятам, че това е характерно само за това поколение. Аз мисля, че децата винаги са си деца. Може би родителите имат различни сващания за това как трябва да си родител. Нека първият въпрос да си зададем какво е това да си родител.”

И отговорът е : „Нашата задача като родители е да ги накараме да разберат. Защо това, което аз мисля, че е най – добро за детето, то няма ги приеме? Защо да го задължавам, след като в крайна сметка му давам нещо добро за него.? Това, което аз давам като баща е познанието за доброто и злото. Не толкова за това, това кое е зле и кое е добре, а по-скоро кое е зле и кое е добре за детето. Трудната задача е на го накарам да разбере защо трябва да прави нещата. Щом аз смятам, че ученето е добре за него, аз трябва да го накарам да разбере, че е добре за него. Без наказания. И тогава, когато аз свърша добре работата си, тогава няма нужда да го тласкам . Най-трудната функция, която един баща трябва да изпълни – в един момент той трябва да пусне детето, трябва да го освободи. Ние трябва да ги възпитаваме, така че те да могат да ни изоставят.”

Отговорът на Хорхе Букай: „Ако си задавахме този въпрос надали лесно щяхме да намерим отговора за него. Какво означава да бъдеш баща на някого.? Да си баща е много повече от това да дадеш своя принос като гени, за да бъде това дете, такова каквото е. Преди наказанието е било основният инструмент, а основното чуство, което бащите са възпитавали било страх. Това е начинът, по който моите родители са ме възпитавали, водени от напълно добри намерения. Бащите от моето поколение разбрахме, че не назанието е начинът. По- добре е да показваме на децата си какво е животът на възрастните хора и по някакъв начин да ги направляваме. Но идеята за отговорностите това е, което възпитаваме у тях. Да бъдат отговорни за фактите, но без никакво наказание. Това е новото правило на родителите.

Тогава бащата е не този, който те наказва и който ти е предал гените си, не е този, който ти е дал фамилното име и присъствал на раждането, майката и бащата са хората, които са решили да ти помогнат в процеса на твоето израстване, да те подготвят за момента, в който ти ще ги напуснеш. Една много трудна задача, защото любовта на родителите към децата е безусловна. Аз те обичам, защото те обичам. Няма значение дали си умен, дали си глупав, дали си добър, лош ученик, дали се държиш добре, дали правиш това, което аз искам. Една болезнена ситуация, защото любовта никога не е реципрочна т.е. аз сина си го обичам абсолютно безусловно, много повече заради това, което е , но и да не беше, пак щях да го обичам, но той няма причина да ме обича така безусловно. Това е така, защото безусловната любов той трябва да я запази за децата си. Това не означава, че аз го идеализирам, даже има неща, които ме дразнят,  аз мога да виждам неговите недостатъци и неговите хубави страни. Да обичаш никога не означава да изключваш дефектите. Колкото и да ме обича, защото аз съм негов родител, ако аз имам някакъв дефект, той ще го види. Но всичко това, което той не харесва в мен или аз в него, не пречи да се обичаме.”

София Пелова