Ахмед Юмит: Мистиката на живота е в нашата душа

04.08.2014

Усмихнат, лъчезарен, като на приятелска раздумка, намираме Ахмед Юмит сред множеството му почитатели, дошли, за да се срещнат с него на Пролетния панаир на книгата в НДК. Нашумелият турски писател разговаря с всеки един, дошъл на щанда на Сиела, за да вземе автограф върху любимата си книга. „Паметта на Истанбул“, „Дервишката порта“ и последната издадена книга на Юмит у нас – „Патасана“, се купуваха като топъл хляб.  Всяко едно издание бе „парафирано“ с подписа на майстора на трилъра, а като истински класик Юмит подари на всеки свой почитател лично послание.

„Политиката дава на писателя възможност да разкрива интересни истории. От тази гледна точка мисля, че се различавам от Дан Браун. Той разказва истории, които се четат като приказка, но не може да застанете лице в лице с характерите в тях. За мен литературата е едно огледало, в което виждаме собствената си душа. Може би в него не може да се срешите или гримирате, но може да се срещнете със своето добро, лошо, тъга, егоизъм, ревност... Аз се опитвам да ви разсмея, да ви уплаша, да ви дам познания... И най-важното – да ви оставя насаме с вашата душа...“

 

 

 

- Добре дошли в България! За кой път сте тук?

 

- За трети път съм в България. За първи път дойдох преди 29 години – през 1985 г. Следващата година дойдох отново. И сега пак съм тук.

 

- Как виждате България сега?

 

- Страната ви е станала малко по-богата, но ми се струва, че е настанала голяма бъркотия. Историческият вид на града се е попроменил. Построени са големи и модерни сгради. В същото време старите сгради са занемарени.

 

- Залагате на историята във Вашите книги. Ако не пазим историята си, не се ли променя целият ни мироглед?

 

- Разбира се. В края на краищата аз съм писател и искам да разказвам за човешката душа. Искам да разбера в историята колко се е променила човешката душа. Искам да разбера каква е разликата в душата на хората, които са живели преди 2000 години и в днешния ден, кои са чувствата и мислите, които не се променят в хората. И за да мога да достигна до всички тези неща, съм избрал да пиша за историята.

 

- Откъде идва вдъхновението?

 

- Да пишеш за историята е много вълнуващо. Същото е като да разкриеш едно убийство. Да откриеш какво се е случило в миналото, кое от това, което се говори, е истина и кое не, кой е героят и кой е убиецът. Защото всъщност историческите книги не ни казват истината и на мен много ми харесва да изкарваме тяхната лъжа наяве.

 

- Това правите и в последната Ви книга, издадена у нас – „Патасана“. Разкривате истини, които през последните години вълнуват хората и хората вече ги казват на глас...

 

- Най-малкото, ако знаем истината за нещата, които са били изживяни преди, ще изживеем по-правилно днешния си ден, а няма да го строим върху лъжи. Най-важното от всичко е да не повтаряме отново грешките, направени в миналото.

 

- Нишката в единия от романите Ви е преплетена със суфизма, философията и поезията на Руми...  Виждате ли следа от тях в днешния свят?

 

- Според мен има. Защото във всеки човек живее доброто и злото. И хората, които търсят доброто, няма значение дали ще е в суфизма или в положителната гледна точка за живота. Разбира се, че единственият път да намериш доброто, не е суфизмът. Разбира се, че всеки по свои пътища може да достигне до своето добро. Защото вероятно има и хора, които са суфи и са лоши.

 

- В трилъра, в истината, в загадката... Къде се крие мистиката на интереса към вашите книги?

 

- Разбира се, че и в трилъра, но най-вече във възприятието на хората. Защото това е тайната на всички нас. Защото всеки един от нас е просто една част от вселената. Кои сме ние, защо сме тук, Бог ли ни е създал, от пръстта ли сме създадени... все големи тайни. И тези тайни все още не са разкрити. Може би никога няма да бъдат разкрити, но е много приятно да се опиташ да ги разнищиш.

 

- Къде е мистиката в нашия живот днес?

 

- В нашата душа. Защото човек не се състои само от разум. Всеки от нас има душа. Никой не може да я види, да се докосне до нея, да я опита на вкус, няма аромат. Но ние имаме тази душа. Къде е доказателството за това... от какво са нашите сълзи, откъде е лошото, откъде е доброто, откъде е ревността, това, че се срутваме, защо ние сме такива ... Това е тайната!

 

Ахмед Юмит сподели още с българските си почитатели:

 

"Когато чета книга на български писател, забравям от каква националност е героят. За мен съществува само неговият характер, а в неговата самоличност, виждам своята душа.."

 

„Турция преминава през период на притеснение, който съм сигурен, че ще отмине. Пътят, по който е поела за своята демокрация, ще бъде извървян. А ние писателите, с нашия труд, даваме каквото можем за това...“

 

„Обединявам трилъра с полицейския трилър. Полицейският трилър много си прилича с историята. Комисарят използва пръстови отпечатъци, за да открие истината. Историкът пък търси в историческите останки какво се е случило в миналото...“

 

„Не мисля, че разликата в езика и религията ни имат голямо значение, защото също като литературата и романите, културата обединява хората...“

 

„Опитвам се да събера в едно Агата Кристи и Достоевски...“

 

 

 

Ахмед Юмит е сред най-именитите съвременни турски белетристи и поети, изявяващ се и в областта на литературната критика. Той е единственият турски автор на трилъри, преведен на чужди езици. Тиражите на произведенията му се измерват със стотици хиляди, някои от тях са филмирани.

Ахмед  Юмит е роден през 1960 г. в град Газиантеп в Южна Турция. През 1978 г. постъпва в университет в Истанбул.

 

През 1983 г. завършва публична администрация в Мармарския университет и написва първия си разказ. Активен член на Турската комунистическа партия от 1974 го 1989 г. Участва в нелегалното движение за демокрация по време на военната диктатура в Турция през 1980-1990 г. През 1985-86 учи тайно в Академията за социални науки в Москва. Има една дъщеря – Гюл.

 

Искра Милева

София Пелова