Пижо и Пенда за здраве и късмет

01.03.2018

Мартеница за здраве и късмет ще подари и получи всеки на 1 март. Изборът е огромен, но в морето от маси, на които се продават мартеници, в центъра на София един щъркел, обграден от Пижо и Пендовци, веднага грабва окото.  Леля Мария на ул. „Пиротска“ няма как да бъде подмината, защото е наредила една до друга всички български мартеници, съхранили традицията. „Най-старата жена в къщата, нали така трябва“, усмихнато отговаря Мария на това, кой прави мартениците.

 

Всяка една мартеница е различна, защото във всяка е вложен талантът на жената. Пижо и Пенда с традиционни български носии, коминочистачът, който не случайно е с очи-звезди – нали стига небето, разказва Мария. Ръчно плетени бели и червени откоподчета, щъркелчетата, зайчета.  Всеки детайл е изпипан до последно. Например, очите на мартениците се изрязват едно по едно.

 

Мария започва да прави мартеници преди 16 години. Първо с дъщеря й, която е приложник, се захващат да правят гривни. В един момент Мария решава да продължи само с мартениците. Трудът е много, но си струва, признава тя. Последните Пижо и Пенда, които закача на стелажа, е правила до 3 ч. сутринта. Затова и пази таланта си. „Правим модели, които ние сами мислим, влагаме всичко в тях, а след това ги виждаме да идват внос от Китай“, споделя мъката си жената.

 

Мартеницата

Закичването с мартеници е древен, но също така уникален български обичай. Според легенди мартеницата е възникнала още по времето на хан Аспарух. В миналото мартеницата е представлявала усукан червен и бял конец, най-често от вълнена прежда. По-късно хората започнали да добавят златна или сребърна паричка. По традиция най-старата жена в семейството връзва на ръцете на децата усукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Мартеници се носят докато цъфне първото дърво или до появата на прелетна птица. Щастие и късмет носи само мартеница, която е подарена.

 

Традиции

 

В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта". В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

Rivva.info



Коментари