Войводата и календарите

01.06.2019

„Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва” се сбъдва...

Така започва писмото на Ботев до другарите му Иван Грудов, Иван Кавалджиев и Георги Странски, написано на борда на „Радецки”, заедно с другото – „Мила ми, Венето...” И под двете стои подписът на Войводата и датата 17 май 1876 г.

Двете послания взема Димитър Горов, „банкерът на хъшовете”, заможен търговец, дал почти всички средства за подготовката на четата. Той също е на борда на „Радецки”, където, заедно с жена си, изпровожда юнаците до Бекет. Но когато слиза на румънския бряг е арестуван. Така писмата достигат до своите адресати чак след гибелта на Ботев.

 

А тя е на 20 май 1876 г. За няма и четири пълни дни самообреклят се на безсмъртие успява, ако не да разтърси Османската империя, то да потресе цивилизована Европа. Която за първи път чува, че на Балканите един народ е въстанал чрез капитана на „Радецки” Дагоберт Енглендер. Скайлър, Макгахан, Виктор Юго са много по-късно...

 

Смяната на календарите обаче днес ни изпраща на Околчица на 2 юни. Излиза, че Ботев и четата му са вървели към Балкана и са воювали повече от две седмици, което е историческа неистина. За която смяната на календарите не е оправдание. И тъй като не може някой „историк” да промени датата на писмата, нека честваме преклонно гибелта на Войводата на истинската дата – 20 май. И само на Околчица. Враца, останала безмълвна и протворна при преминаването на четата, което е равно на предателство, няма право да си присвоява славата на „града на Ботев”!

Добромир Пелов