167 години от рождението на Вазов

10.07.2017

С концерт "И мойте песни все ще се четат" завърш едноседмичното честване в Сопот на годишнината от рождението на Иван Вазов.

 

Фамилията на рода идва от дядото на писателя, който предвид ораторските си умения при посещенията си в Истамбул като част от делегация защитаваща българските интереси е наричан Иван Айвазът(сладкодумния).

 

Авторът на "Аз съм Българче" и "Цар Симеон"/Край Босфора шум се вдига.../ днес е определян като един от най-добрите автори на детска литература предвид все по-намаляващата възрастово група на четящите "Под игото" и множеството му детски стихотворения.

 

ЕЛА

Дървари влачат из балкана
ела безвременно заклана.


Де нейни клони разцъфтени?
Де нейни стръкове зелени?


Елата плаче и проклина,
че тя отрано ощ загина:


Ах, проклет тоя, що уби ме,
от мойте сестри раздели ме.


Аз цъфнях млада и засмена
във моята гора зелена.


Дано лозата да изсъхне,
де мойта хубост ще заглъхне!


Дано домът да се запали,
де мене биха приковали!


Дано огнището изсъхне,
де мойто тяло ще загине!

 

 

Вазов е депутат в два парламента 1894 и 1896 и в петото велико народно събрание свикано през 1911г.  Министър е на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов.

 

На Вазов е кръсен и народния театър предвид приноса му в българската драматургия с произведения които и днес са в репертоара на трупата, като "Чичовци" и Немили-недраги".

 

Умира през 1921 г.  на 71 годишна възраст от разрив на сърцето в София. На гроба му в София зад църквата "Света София" е поставен камък от Златните мостове на Витоша, където твореца е обичал да ходи. Домовете на Вазов в Сопот, Берковица и София са превърнати в къщи-музеи.